2 Kings 19

1 ^a К огато чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен.

2 ^b И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия.

3 ^c Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма.

4 Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.

5 ^d Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

6 и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.

7 ^e Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.

8 Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис.

9 ^f Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат:

10 ^g тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Иерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, – та ти ли ще оцелееш?

12 ^h Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар?

13 Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива?

14 ⁱ Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне;

15 ^j и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше: Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.

16 ^k Наклони, Господи, ухото Си и чуй (ме) ; отвори, Господи, очите Си и поглед ни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог!

17 Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им,

18 и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, – дърво и камък, затова ги и изтребиха.

19 ^l И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един.

20 ^m Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим.

21 ⁿ Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска.

22 Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!

23 ^o Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му;

24 ^p изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки.

25 ^q Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, пре о бръщайки в купища развалини?

26 ^r И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи.

27 Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.

28 ^s За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Сив твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.

29 ^t И ето ти личба (Езекие) : яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина – самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.

30 И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,

31 ^u защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното – от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще нат прави това.

32 Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.

33 По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.

34 ^v Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида.

35 ^w И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето – все мъртви тела.

36 Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.

37 ^x И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.